bleeding edge #108
Comments
|
'Най-съвременен' в най-добрият случай, но звучи доста соц. 'пресен пресен' ::)) |
|
@metala как го чуваш това? |
|
Не можах да измисля нищо, което да пасва на израза, а пък 'пресен' не ми се нрави като превод. |
|
ами някое от тези ако искаме да сме по-конкретни:
|
|
и аз ще хвърля няколко идеи в съчетание с 'технология':
|
|
Да, ако е за технология всичките тези подходящи:
Трябва да отжележим, че "bleading edge" може да бъде като прилагателно, така и съществително. Колкото до употребата на израза като съществително, бих казал че това е фразиологизъм, сред думите в "boolshit bingo". Но може да се превежда свободно. Като "въхрът", "еталон" и т. н. в зависимост от контекста. Например "We are on the bleading edge." - "Ние сме супер/ний сме на върха/ний сме в крак с времето/Ний сме водещите в (сферата)". |
|
експериментална и авангардна са чуждици, както и технология, свръх също. така че все пет - нищо невероятно оригинално, но поне да се знае. на мен върхова технология ми е най-благозвучно, но bleeding edge също така означава повече и експериментална, с някаква нестабилност. |
|
Най-съвременна и върхова ми звучат добре. За размисъл – новопрохождаща технология, първопроходна технология, неоперена технология (новоизлюпена), изгряваща технология, ранна технология, неутъпкана технология п.с. необлизана технология, неощавена технология. Може би изгряваща намеква, че е с добър потенциал, а другите клонят по-скоро към immature, отколкото към bleeding edge |
|
@stelf Бих поспорил с това че "експериментален" и "авангарден" са чуждици (аз бих казал, че са заемки, при това не особено нови). Но много често чуждиците имат или придобиват различно значение или поне разлечен нюанс. Та в този момент според мен те спират да бъдат чуждици. Друг такъв момент е когат почнат да се съгласуват по род и число, спрягат и т.н. Още веднъж ще повторя - пуризма (чистофайничеството :) ) не води до нищо хубаво. Заемките обогоатяват езика. Аз също не харесвам и не одобрявам употребата на чужди думи, които се превеждат идеално (ако не и по-добре) на български (макар и понякога с по-стари заемки), като например "таск", "цепеу", "рънвам" и т.н. Затова ми се струва много важно термините не само и не просто да бъдат превеждани, а да бъдат и обяснявани, за да може да се ползват когато и както трябва. Та по темата за "bleading edge" Това се употребява (като съществително) за нещо много ново, но може да има различни окраски - или е ново - върха на сладоледа, но може и да е ново, но недоизкусорено, недоизгладено, а може и двете едновременно. Ако е обяснено какво значи понятието, то на български могат да бъдат намерени не малко начини да се пресъздаде точно, и дори и по-недвусмислено, по-категорично че може и по-красиво и убедително. |
нека са заемки. по едно време са се заемали думи, обаче, не защото няма български такива, а защото а) от невежество; б) за показност (парвенющина). което не е било за обогатяване на езика. но моята позиция по въпроса е изразявана неведнъж. тя следва веруюто на св. Паисий Хилендарски, който много ясно и точно е обяснил защо е жалко, когато около него се "гърчеят". разбира се, имате право да не сте съгласни с св. Паисий. а и той е живял в друго време - без интернет, сред доста невежи хора, които не са имали достъп до образование. а ние имаме и едното и другото, не знам какво ни пречи тогава... Всичко това не е ново, и подозирам, че благодарение на тази и подобни нея тези се е появила нуждата от развитие на наука и култура след падането на Османската Империя. С оглед на историческата стойност предпочитам за сега да не включваме заемките или да се посочват вкрая на списъка с други преводи.
забрави май да споменеш, че руският и днес в голямата си степен е един вид старобългарски. хубаво е да се знае това и да се напомня, защото ей на - знаят го само историците. но руснаците не се гордеят с това, не се преподава в училищата им и до днес. в разните по-малки градове са ги учили, че чичо Ленин е създал кирилицата. нямаше да има езикова реформа в България през 1945-та, с което де факто са срязали връзката на езика с корените му, което съм сигурен, че мнозина не виждат като щастливо стечение на обстоятелствата. И особено предвид кога, как и под какъв натиск се е случило - ние не сме го избрали сами това като нация или етнос. Като стана дума можеш да видиш примера на днешна Турция, която за да се доближи до другите народи добави букви в езика си, а не ги накара тях да ги махнат...
доста спорно, нещо не виждам откъде следва. не мисля, че има съгласие по въпроса, за да се заяви така смело.
и това не знам откъде следва точно? от примера на французите или от арабския (който се говори и пише от почти милиард жители на планетата) или от хинди? или от маргинализирания международен английски, от който англичаните на острова получават ортикария...
заемките обогатяват езика, когато нямаш думи за тях, което предполага да познаваш. иначе просто го подменят. а когато има стават чудовища като - "сложиха ме да стоя на един кол два часа"... яко, а? и после става малко... където билдинг, там и блидинг, че дори и билинг. това не води до по-добро или по-улеснено общуване, а точно до обратното. относно "bleeding edge" - недоизкусорено ми звучи страхотно. и описва какво е по-добре отколкото да отида и да се разсърдя на някой " е как така не знаеш какво е блидинг едж. ти нямаш ли интерент? ами това е точно bleeding edge ". |
|
@stelf Съгласен съм с бележките Ви. И не съм искал да влизам в излишни, чисто философски или езиковедчески полемики. Колкото до руския, наистина го забравих (не че съм имал намерение да бъда изчерпателен). Той е също добър пример за език с много заимствания, не мало от тях от бъгларския език (не само лексикални, а и граматически, при това в продължение на два различни периода на времето). Все пак мисля че е пресилено да се каже, че настоящия руски език е близка форма на старобългарския. Но подобни понятия са относителни, тъй че мога и да ги приема :). Относно арабския език мисля че сте в грешка. Писмения арабски е много различен от говоримите версии на езика (горе-долу както е и положението с немския). И (информацията ми е от лични разговори с ливанци) арабския е непригоден за много сфери от съвременната наука и техника - много от предметие в училище не се преподават въобще на арабски. (Човек може да си направи следния експеримент - да потърси кнги за някаква област, например Физиката, в Амазон, и да види колко такива има на арабски, и колко на разни други доста по-малко употребявани езици. Разбира се, липсата на много книги на арабски може да се дължи и на непопулярността на Амазон сред арабоезичните). "Недоизкусорено" е добре казано, но има негативна конотация, докато "bleading edge" в повечето случаи е нещо позитивно. Тоест основното е, че е нещо ново, като се предполага че новото е и по-добро от старото, като се допуска че е възможно да е малко недоизпипано. Та могат да се ползват и думи от типа на "пре-ново", "топло-топло", "прясно", "свежо". И отдавна вече връзката с интернет не е някаква новост :) . |
|
@byrtolet , оттеглям коментара за арабски, тъй като моите впечатления са, че поне в областта позната като Левант се говори един сходен език, но не мога да твърдя същото за Алжир и Мароко, просто не знам. относно църковнославянски - има във въведението към речника уточнение за това от @OT7EtoYoshimura, за съжаление кратко след това го изгубихме от полезрение, но тяхната забележка присъства. на мен наблюдението за връзката на руски със старобългарски и по-точно този средновековния от 12-14век, е въз основа на произхода, който сме търсили за думите в този речник. наистина изглежда, че голяма част от думите и граматиката е запазена в някаква съществена степен именно във вида, в който са били тогава в онзи ранно-средновековен български. разговорният български в следствие на няколко реформи (къде насила, къде не), се е променил, може би развил според някои автори. всичко това казвам с ясното разбиране, че ми липсват определени познания, исторически и езиковедски, и за това се старая да не изпадам в излишни спорове. но доколкото можем все пак опитвам да се придържаме (с проекта) към някаква линия на разсъждение, която да даде възможност лесно да определим какво да запишем и какво не. скоро ще станат 10 години откакто върви този проект и се надявам най-накрая да го забележат в съответните катедри на СУ и БАН и някой да удари едно рамо. или може би трябва да кандидатствам за докторантури при тях с проекта, кой знае... безспорно поле за развитие има и всички забележки са приемливи ако водят до такова. "топло-топло" е окей за обяснение в разговорния, въпросът е дали можем да посочим превод, който да влезе и в професионалната или дори академична среда - който хем да е описателен, хем да не дразни, хем да не се отдалечи прекомерно от смисъла на понятието. нелека задача, но иначе нямаше да е интересно :) |
|
@stelf Сетих се как наричат руснаците българското влияние - ползват ефемизма "южнославянско влияние" :). Иначе, както мисля че вече съм споменавал, идеята за този речник е много добра, тоест съзнавам истинска необходимост от такъв проект. Идеята за връзка с институти и институции свързани с езика е хубава. Ще опитам да помогна с това. По темата: мисля че "bleeding edge" е просто едно клише употребявано главно с рекламна или хвалебствена цел. Не е конкретно понятие/термин, което да преполага и конкректен превод. Този тип език е много далеч от мен. Мойто мнение по принцип е че не бива превода да е буквален, дори не и по изречения. Трябва просто същата мисъл или идея (а понакога и чувство) да се раскаже или предаде наново на другия език. Та мисля че е по-важно да се обясняват термините, думите, значенията им и нюансите, с цел те да бъдат разбирани по-добре от колкото да се дават преводи. Ако някой разбира добре нещо то той може да го обясни (по-)добре. (Според крилатата фраза на Ричард Файнман, ако не можеш да обясниш нещо, то явно не го разбираш). |
|
Подкрепям напълно това за небуквалността на превода. Ако има нещо, което смислово, когато става дума за фрази особено, може да предаде какво обозначава понятието, по-добре да се ползва то, дори когато не е дословно. Относно обяснението... мисля си от някакво време, че може да има 3-4 връзки непосредствено до думата във вида: [Б][Т][W][E][С] Те водят към речник на БАН, Тълковен (койото обаче е в отвратен вид в момента на сайта им), Wikipedia, Etymonline, старобългарсрки речник. това ще олекоти този последния стълб с бележки, така че да влезе евентуално кратко обяснение. то го има така или иначе на доста места. това ще е добра отправна точка, за тези, които искат, да си (до)прочетат. нямам против да има също и примери за превод на думата в някакъв контекст, даже е добре. това обаче поставя няколко основни въпроса:
|
No description provided.
The text was updated successfully, but these errors were encountered: